ДЕДОВО/ДЕДЕВО – ВЕЧНОЗЕЛЕНО
НА 25 КМ ОТ ПЛОВДИВ. На 1060 м над морското равнище. Дедово/Дедево е скътано сред гънките на североизточния склон на Чернатица, рид от Западните Родопи.
Букаци, брези, борове и елхи обгръщат Дедево и неговите 10 вилни зони. Ширналите се ливади са изпъстрени с цветя, билки, гъби и горски плодове. Чува се как ромоли или бучи Пепелашка река.
ВЪЗДУХЪТ в Дедово/Дедево е един от най-чистите в Европа!
ДЯДОВОТО СЕЛО възникнало в средата на 17 век край вековен бук и извиращ под него живителен ручей „Свети дух“, дал името по-късно и на параклис с аязмо.
КОРЕНИТЕ на населението се разпростират 2-3 хиляди години назад във времето, когато тракийското племе беси обитавало Родопите.
ИМЕТО на родопското село се свързва с първосъздателя му – Старейшината на една многочислена българска фамилия, наричан от всички Дядото. Според някои изследователи Дедево произлиза от думата „дедец“. Така богомилите са наричали своя старейшина.
Популярното и до днес име на селото – ДЕДЕВО, е било променено на ДЕДОВО – с държавен указ № 960 от 04. 01. 1966 г.
ДЕДЕВЧАНИ. В началото на 20 век в Дедево живеели 1000 човека в 500 къщи. Според преброяването през 2022 година в селото и в прилежащите 10 вилни зони има 814 къщи и вили. 61 са жителите с постоянен адрес на Дедово/Дедево, а с временен са 21.
ТРИЪГЪЛНИКЪТ НА ВЯРАТА в Дедово/Дедево е символично очертан отдействащите и до днес стари храмове: църквата „Свети Атанасий“, параклисът с аязмо „Свети дух“ и гробищният параклис „Света Петка“. На върха на „триъгълника“ е най-големият и древен храм в селото – „Свети Атанасий“. Издигната на най-високото място в селото (върху дарен от дядо Купчо – Илия Тахчиев, терен), църквата „Свети Атанасий“ е осветена през 1838 година. Тя е една от трите най-стари в Пловдивска епархия.
ОКОЛО ДЕДОВО/ДЕДЕВО, в радиус от 3 до 5 км, има 10 ВИЛНИ ЗОНИ. По шосето от разклона след Храбрино нагоре към Дедево се редят ПЪРВА ВИЛНА ЗОНА, ВТОРА ВИЛНА ЗОНА (Дулчувица), ОСМОРКАТА (Трета вилна зона). Между тях и над тях са МОТРЕВО И БУНИЛОВО. Прилежащи към селото са ЯМИТЕ И СТАРАНЬОВИЩА. Вилна зона „СВЕТИ ПЕТЪР“ е вляво от първия голям завой след Дедево по посока на Равнища. РАВНИЩА води първенството по известност и надморска височина (1242 м). А на изток от нея надолу към селото е ВЗ „КОТЛИНА“.
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ №1 е Дедево – Равнища. А най-атрактивни са Дакерица и Динчови камъни. Там от големия и по-малките мегалитни камъни, вероятно тракийски долмени, се откриват изключителни природни гледки.
Дедево – Бойково е единствената от петте някогашни легендарни в този край туристически пътеки, която е лесно достъпна и днес. За разлика от нея за маршрутите Дедево – Ситово, Дедево – Бяла черква и Дедево – Храбрино е нужен вещ водач. За опитни туристи са и направленията Дедево – Хижа „Здравец“ и Дедево – ВЗ „Свети Петър“ – Пепелашка река – Бяла черква.
ПАМЕТТА. 1837. В Дедево е създадено първото килийно училището в Родопската яка. 1885-а. Килийното училище става взаимно училище благодарение на учителя новатор Димо Аргиров (Даскал Димо). Целият му дедевски род до днес носи фамилията Даскалови.
1876 г. В началото на март в Дедево пристига Захари Стоянов. В училището 20-ина съзаклятници произнасят „Заклевам се“ пред свещеника Иван Тунев и целуват Евангелието и револвера. Братът на Даскал Димо – Григор Аргиров (Дядо Горчо), съпровождал Захари Стоянов в обиколката му из родопските села за подготовката на Априлското въстание. То избухнало в Дедево на 25 април, едновременно с Бойково и Сотир (Храбрино).
1912 – 1918. Във войните загиват 19 войника от Дедево.
1917. Открито е читалище – по инициатива на Димитър Даскалов – по онова време учител. Назовано е „Даскал Димо“.
1921. Рождена година за кооперация „Защита“. Първата в Южна България и втора в страната. Вдъхновител, организатор и основен двигател на горско-производителната кооперация в Дедево е Димитър Даскалов.
1922. Създадена е Първата родопска комуна – след като камунистите в Дедево печелят местните избори през март. За кмет е избран Георги Николов Гогов.
1923 – 1944. Дедево се включва в антифашистката съпротива. Димитър Даскалов е водач на дедевския отряд от 35 човека, участвал в Септемврийското въстание 1923-а. На 22 февруари 1925 г. Д. Даскалов е разстрелян на една пловдивска улица – след няколко ареста, без съд и присъда. От 1929 до 1931 г. в селото функционира нелегална партийна печатница. През периода 1941-1944-а в землището на Дедево – в местностите Ливади, Пепелаша, Свети Георги и Бял кладенец, са изградени няколко партизански лагера.
1950. Провежда се Дедевска вечер – една от първите родови срещи у нас.
ПРАЗНИЦИТЕ. Три са големите общоселски празника: МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ, СВЕТИ ДУХ И ТРАДИЦИОННИЯТ СЪБОР (всяка първа събота на август).
КНИЖНИНА. За Дедово/Дедево са издадени три книги: „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ (2006, Лилия Михайлова), „Село Дедово – бисер в Родопите“ (2016, д-р Иван Аврамов) и „Миналото на село Дедово“ (2021, проф. д-р Живко Гешев). Архивите и писанията на краеведите Ангел Вълчев и Никола Неделчев са запазили преданията, легендите, устните и писмените преразкази за Дедево.
ТРАНСПОРТ. Три дни в седмицата – в сряда, петък и събота, сутрин и вечер – и в неделя – само вечерта, за (от) Дедово/Дедево има автобус.