География
Селото се намира на 3 км от околовръстния път на Пловдив. До него водят два пътя – старият, минаващ през село Браниполе, е в добро състояние и извежда на центъра, а новият, построен и открит през 2006 г., води до вилната зона на Белащица. След края на селото двата пътя се свързват в един, който води до парк “ Родопи “ (познат на пловдивчани просто като хижа „Здравец“). На 8 км след Белащица в посока хижа „Здравец“ е с.Гълъбово,а на 50 метра в посока Пловдив е Браниполе.
Говори се за сливане на двете села. На 3 км. западно е село Марково (има черен път), а на 2 км източно е с.Брестник (също черен път). В проект на община Родопи се предвижда свързване на трите села чрез асфалтов път. Белащица е сред най-атрактивните села в района, доказва го големият интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища.
История
Според легендата Никифор Скифи (управител на Филипополис от 1018 година) има изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 година при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му. Император Василий II му подарил 15 000 от пленените Самуилови войници. Ослепените войници, разквартирувани на това място, основали село Беласица, което след това нарекли Белащица.
Религии
Населението е източноправославно, в селото има църква, а над него е известният Белащенски манастир „Св. Георги“.
Обществени институции
В центъра на Белащица се намира новата сграда на кметството, в която освен него са здравната служба и пощата. До нея се намира сградата на читалище „Просвета“ и библиотеката, а срещу тях е ОУ „Пенчо Славейков“. В селото има действаща детска градина с детска ясла.
Културни и природни забележителности
Белащенският манастир „Св. Георги Победоносец“ е действащ девически манастир. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комплекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, без куполна и без стенописи, построена през 1838 г. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 г.
Манастирът е изграден през 1020 г. от византийския военачалник Никифор Скифи – управител на Филипополис. Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има южно от селото. Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на Св. Георги Победоносец. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 г. и възобновен през XVIII век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен – Брестник – Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.
В местността „Чинарите“ расте най-дебелото дърво в България – чинар /явор/ на повече от 1100 години с обиколка на ствола 13,7 метра (според обозначителните табели), както и няколко други стари и дебели чинари. До тях има останки от османска стражева кула. На 06.12.2011 г. местността е обявена за защитена със заповед на Министъра на околната среда и водите Нона Караджова.
Редовни събития
На 6 май (Гергьовден) е празникът на Белащенския манастир „Св. Георги“. Около него се организира събор. Празникът на селото е на 24 май в местността „Чинарите“. Събор се организира и на 31 май (в центъра на селото) в памет на акордеониста Костадин Льолев.
Известни личности
Костадин Льолев – музикант и композитор
Димитър Калканов – футболист, играл в Локомотив (Пловдив), Етникос (Кипър), Инстант Дикт (Хонк Конг), Хепи Вали (Хонк Конг), Селангор (Малайзия) и Келантан (Малайзия)
Димитър Младенов – футболист, играл в Ботев (Пловдив), ЦСКА, Локомотив (Горна Оряховица), Хасково и Марица