Бойково
- Легендата за трите сирачета Бойко, Явор и Сотир израснали под грижите на дядо си, който като остарял и немогъл да ходи през балкана в Беломорието отсяда в едно закътано място в северните скатове на Орфеевата планина. Там израстват внуците му. После Бойко полага основите на това място, където днес е село Бойково, Явор прави това на мястото където днес е село Яврово, А Сотир – където днес е село Сотир- Храбрино. Признателните внуци посещават много често своя вече стар дядо, носят му подаръци и храна.Пътувайки към дядо си, на въпросите на хората, които срещат по пътя те отговорят че отиват при дядо си. Така юртата получава името Дедово.
- Друга легенда разказва че поради избухнала зараза, която мори всичко, юнак Бойко се наложил и селото е преместено на сегашното място.
Брестник
- Легендата е свързана с местността „Манастирското”. Тя разказва, че поради честото минаване на черкези и турци, особено в началото на турското робство и постоянното притеснение на селяните, те са принудени да се присъединят към чифликчията /спахията/, който се намира на днешното местоположение на селото. Той закриля хората в замяна те работили в чифлика му.
- В сегашния център на селото е имало блато. В това блато /езеро/ се удавило детето на спахията. Същия заповядал на селяните да засипят блатото.
Брестовица
- Легендата за Трифон Зарезан – свързана с отрязването на носа на светеца, когато зарязвал лозето.
Дедево
- Селото се заражда в периода на началото на потурчването на населението в Родопите, около 1656г.В землището на съседното село Ситово живеят няколко семейства скотовъдци, които тук намират добра паша и сладка бистра вода.
Кадиево
- Селото съществува от ХІV до ХVІІ век. Името му е дадено от турски кадия, който гостува в селото и е много добре посрещнат от селото. В знак на благодарност, когато си тръгва той пожелава селото да се нарече Кадиево.
Лилково
- Селището възниква със същото име пред 3-4 000 години преди новата ера, по документи селото е отбелязано за първи път като селище Лалка-община в същите землищни граници, със същото име на селото и с местен ръководител – Тарзос (тракийско име на местен водач, ръководител въстанието срещу римляните през 1083 година.)
Оризаре
Името на селото е свързано с производството на ориз.
Ситово
- В земището на село Ситово е живяло древно тракийско племе „сити”. Те произлизат от „бесите” – едно от най-военнолюбивите тракийски племена.
Според преданието Орфей е пребивавал Щута-града, това са забележителни скали между селата Лилково и Ситово.
- В землището на Ситово се носи мълва за силно лековитата вода, която привлича хора от цялата страна, които принущуват край извора.
Скобелево
- Корените на селото водят началото си от съседното село Чурен.
При насилственото ислямизиране на населението от родопския регион, по времето на Османското владичество, част от родовете напускат село Чурен и се заселват във временни махали на около 10-12 км.. След освобождението през 1880г.и поради трудните условия на живот, хората, обитавали тези махали повече от 100 години, решават да изберат ново място, на което да изградят заедно едно ново село. Като ехо достигат в това отдалечено малко селце вестите за великите победи на руския генерал Скобелев и в негова чест жителите решават да го наречат село Скобелево.
Устина
- В местността Калето се намира пещера с малък отвор. Преданието гласи, че бездетни семейства, които преминат през отвора се ощастливяват с рожба.
Цалапица
- През ХІІ век кръстоносците настъпват от запад към Иерусалим. Те са предвождани от испански крал. С него е и бременната му съпруга. В такова състояние тя не могла да продължи, затова е оставена в местността „Каламица”, а заедно с нея голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарва повече от две години и създава цяло селище. Жената на краля се нарича Цалапица, новосъздаденото селище е наречено на нейно име.
Чурен
- Старо селище, заселено от траките преди времето на Римската империя, като център на турската империя, означено в редица карти от 16-17 век като административен център на Турската империя.
Ягодово
- Легенда за каменният мост, построен на река Чая: Тя разказва, че при градежа на този мост, майсторите зидари са вградили стъпките на цял кервен- и на хора, и на биволи, дори и тия на едно куче – в основите на моста, за да го иззидат цял и непоклатим. Вследствие на това вграждане целият керван загива.
- Легендата е свързана с апостолите Петър и Павел- разказва, че на Петровден може да се работи до обяд, защото според народа Свети Петър разбира колко е важно зърното да бъде прибрано навреме. На Павльовден, обаче има абсолютна забрана да се работи домашна или полска работа, защото Апостол Павел ще се разгневи и ще опожари нивите.