ПЕШЕХОДЕН ТУРИЗЪМ И ЕКО- ПЪТЕКИ
Община „Родопи“ притежава редица туристически ресурси – природни и антропогенни – благоприятстващи развитието на основните специализирани видове туризъм: планински и балнеоложки, еко-туризъм, културно-познавателен туризъм, селски и аграрен туризъм, приключенски туризъм и различните разновидности на хоби-туризма.
Екопътека Устина
Разположено в полите на Северните Родопи, близо до Римския път, свързващ древния Филипопул и Беломорието, село Устина е наследник на тракийското селище Бесапара, съществувало ІІ век преди новата ера и известно в древността като голям административен център, който обхващал териториите от Пастуша до Кричим и Исперихово.
В наследство от това славно минало са намерените колони с огромен диаметър, гробници. Открити са три църкви, останали на дъното на язовира до селото, заровени в земята древни останки от сгради, много монети и делви, които понастоящем се съхраняват в Археологическия музей в гр. Пловдив.
Римският път, минаващ длизо до село Устина, е третият трансконтинентален път, който бил окончателно съграден при Император Траян(98 -117). Той идвал от Панония (Унгария) и Дакия (Югозападна Румъния). Прекосявал р.Дунав при Улпия Ескус. Оттам покрай с. Рибен и Плене се отправял към Хемус при Троянския проход и оттам през Тракия за Филипопул. Продължил през Родопите и се насочвал по посока Егейско (Бяло) море. Този път носел името Виа Егнация – идващ от Средна и Южна Италия, продължаващ от Дурес в Албания за Солун, бреговете на Егейско и Мраморно море за Бизантион – Константинопол.
Параклисът „Свети Георги” е разположен на височина около 420 м.н.в. и отстои на 60 минути от село Устина и минаващата до него р. Въча. На 20 мин Южна посока от параклиса се извисява връх „Кулата”, който впечатлява със своята монолитна осанка. По тези места всеки гост може да се наслади на красивата гледка – на север е Тракийското поле, на юг пределите на Върховръшкия дял, част от Родопския дял Чернатица. От върха „Кулата” се вижда месността „Калето” където е и едноименната пещера. Преданията разказват, че в миналото бездетни жени, успели да преминат през отвора, се сдобивали с рожби.
Екопътека село Извор
Историята на с. Извор с неговото духовно-историческо наследство датира още от най-древни времена, като е било известно с различни имена, някои от които Градец и Градище. Първите извори за заселване на мястото датират от неолитната епоха.Открито е древно селище в месността Градище, която се намира на 1 км. От с.Извор. Намерено е богато находище на глинени изделия и сечива, както и различни видове сгради с култов характер. По-късно на същото място се издига Средновековна крепост и параклиси. През следващите векове селото се обособява като един от главните духовни центрове в областта, запазвайки и съхранявайки българското духовно и историческо самосъзнание. Намиращтата се в центъра на Извор църква “Св.св. Петър и Павел” е една от най-старите български църкви в Пловдивския окръг от епохата на Възраждането с голяма архитектурна и художествена стойност.
Освен с историческото си наследство Извор разполага и с много богати природни ресурси. Въпреки , че е едно от малките села по брой жители – 120, територията на селото обхваща землище с 20 000 хектара площ, повечето гори, което го отрежда на едно от първите места в областта по този показател.Богатата флора и фауна се допълват от интересните геоморфологични образувания,едни от които са скалите по протежение дефилето на р. Изворска, като тук се намира и най-голямата скала в региона.
Екопътеката включва основно два маршрута- „Момина скала” и „Трите чучура”.
Трите чучура – Маршрут ІІ
За този маршрут се включват параклисите: Св. Варвара , св. Петка, св. Спас, св. Неделя, св. Василий, св. Георги и местността Трите чучура, параклиса.
Землището на община „Родопи” е изпъстрено не само с природни забележителности, но и с изключително интересни за туристите и науката исторически паметници – тракийски могили, останки от стари крепости и манастири, руини на изчезнали селища, на църкви и манастири. Ето някои от тях:
Ситовски надпис
На 3 км. Северно от с. Ситово, между реките Ситовска и Лилковска стърчи с оргиналните си очертания връх Щутгард, увенчан с руини на стара крепост. На изток от него, отвъд Ситовската река и шосето на около 100 метра нагоре по склона на отвесна скала, отчасти покрита с друга, се намира Ситовският надпис. Той е открит от д-р Александър Пеев през 1926г. Буквите са издълбани на високо, труднодостъпно място върху отвесна и добре изгладена повърхност на скалата, образуваща образуващ своеобразна ивица, широка около 30 см. Писмото се състои от остро врязани черти свързани в отделни знаци и фигури.
Съществува и твърдение, че Ситовският надпис не е дело на човешка ръка, а по – скоро природно образувание.
Крепостта Света Юстина
Останките от тази древна крепостна твърдина се намират южно от село Устина. Историците я посочват като една от съставните части на северно родопските крепостни съоръжения, които са пазили подстъпите към вътрешността на планината. Тя не е проучвана задълбочено и почти мимоходом се упоменава в археологическата литература, като се сочи, че тя е една от деветте крепости, които цар Иван Александър е получил от Византия за обещаната от него помощ срещу Йоан Кантакузин. Останките и се намират на изолирана планинска вис южно от селото. Единствено Димитър Цончев конкретизира нейното местонахождение. Той е открил останките и на 3 км южно от селото в близост до южния край на скалистия планински хребет, назоваван от населението с името Кулата. Тя се е издигала на височина между 50 и 150 метра, почти кръгла по форма скала, с отвесни откоси. От нея са останали оскъдни следи. В подножието на скалата извира леденостуден извор, за който има предание, че е бил аязмо на параклис посветен на Свети Георги Победоносец, свидетелство за дълбокия корен на християнството в този край. Има екопътека към параклиса Свети Георги и чрез нея може да се достигне до мястото на крепостта.