Най-бързо развиващото се село в южна България – Марково, което е на първо място по ръст на населението и на големина.В него се развива и най-големият масив на мавруд в страната ни и затова село Марково се гордее с многото си винопроизводители.
Разположено е в полупланински район в община Родопи, на 3,5 километра южно от град Пловдив в северното подножие на рида Чернатица, в така наречената „Родопска яка“.Благодарение на своето местоположение, село Марково може да се похвали със своите природни красоти. Съчетавайки невероятната природа на Родопите, чистия планински въздух и близостта на селото до Пловдив, всички тези дадености определят Марково като най-предпочитаното място за живеене в Южна България .
В полите на Родопите точно над Марково е сгушена „Манчова поляна”, намираща се в местността „Манчева чешма”, която е част от по- голям проект лесопарк „Родопи”, обхващаща и част от марковското землище. До нея може да се стигне по няколко пътеки, пресичащи ручея „Марата“ с дървени мостчета, или по горски път, за желаещите да я посетят с автомобил.
„Манчовата поляна” е доста обширна, като в самото ѝ начало се намира голяма чешма, в горния ѝ край има навес, а в долния – сцена, на която в миналото са се играли хора и ръченици, има маси, пейки и огнища. Наоколо е заобиколена от големи дъбове, чиято сянка дава прохлада през летните горещини. На хълма непосредствено над поляната се намира параклис „Свети Георги”, който е построен през 1906 г . Ежегодно на 6-ти май в местността се провежда събор организиран от жителите на село Марково.Местността е урегулирана и поддържана десетки години наред с местна, общинска и държавна помощ. От 2007 г. поддръжката от държавата е спряна и години наред задруга от доброволци поддържат поляната, близкият параклис и прилежащите територии.
Цялата местност е с богата флора и фауна като: дива свиня, сърна, невестулки, различни видове птици, змии и костенурки, летен дъб, планински бряст, кестени, кучи дрян, обикновен дрян, черен бор , бял салкъм и други. Други забележителности, които могат да се посетят по време на обиколка в околността на село Марково са параклиса „Св.Атанас” и местността „Калето”. Параклисът е разположен югозападно от селото, на билото на един от върховете. На поляната около параклиса са разположени маси и пейки за туристите, желаещи да отдъхнат сред природата. Местността „Калето” се намира южно от селото (още „Зандана“, „Калояново градище“), разположена на едноименния връх. Там се забелязват останки от средновековна крепост, която е охранявала древния път от Пловдив и водещ към Централните Родопи. В местността „Марата“ над селото са открити и добре проучени два от трите каптажа, от които през Римската епоха се захранва водоснабдителната система на Филипопол.
Най-ранните сведения за съществуването на селото, под името „Село Маркова“ са в т.нар. „Марковско вакфие“ на Исмаил бей от март 1472 г. За името съществуват три хипотези. Според една легенда, името на селището произлиза от Крали Марко. Според втора, едно семейство от село Павелско, носещо фамилията Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Според трето предание, името произлиза от тракийската дума „мар“, което ще рече вода (оттам и името на местността „Марата“ – мястото, където е римският каптаж) и турската дума „кьой“ – село, сиреч „село при вода“, по-късно е побългарено на Марково.